Събота преди Петдесетница - Задушница. В памет на всички от века починали благочестиви християни, нашите отци и братя.

На Вечернята, на Господи воззвах: стихове на 6 - 3 мъченични от Октоиха, глас 6:

Твоите мъченици, Господи, не се отрекоха от Тебе, нито отстъпиха от Твоите заповеди. Заради техните молитви – помилвай ни!

Измъчвани заради Тебе, Христе, те претърпяха много мъки; заради молитвите и молбите им, Господи, запази всички нас.

Претърпелите страдания мъченици и небесни граждани пострадаха на земята като претърпяха много мъчения и приеха на небесата венеца на съвършенството – да се молят за нашите души.

И за починалите, глас 8, под.: Иже во Едемѣ

Като отбелязваме днес поименно паметта на мъртвите, живели благочестиво през всички векове, нека ние, верните, възхваляваме Спасителя и Господа, като Го молим усърдно да дадат добър отговор в часа на съда на Самия наш Бог, Който ще съди цялата земя, и да застанат от дясната Му страна в радост, в частта на праведните, в светлото наследство на светиите, и да бъдат достойни за Неговото небесно Царство.

Изкупил човеците с кръвта Си и чрез Своята смърт избавил ни от горчива смърт, дарявайки ни вечен живот чрез възкресението Ти, Спасителю Господи, упокой всички починали в истинската вяра - по пустини или градове, на сушата или в морето, или където и да е, били те царе, свещеници, архиереи, монаси и миряни от всяка възраст и всяка раса, и ги удостой с Твоето небесно Царство.

Чрез Твоето възкресение от мъртвите, Христе, смъртта вече няма власт над тези, които умират в истинската вяра. Затова искрено Те молим, да дадеш покой в Твоите двори, в лоното на Авраам, на тези, които Ти послужиха, които Ти се покланяха в чистота от Адама досега, нашите отци и братя, приятели и сродници, и всеки човек, който Ти е послужил в живота си вярно, и тези, които са преминали към Тебе по различни начини, Боже, и ги удостой с Твоето небесно Царство.

Слава, глас 8, от св. Йоан Дамаскин: Плача и ридая, когато помисля за смъртта и виждам в гробовете създадената по Божи образ наша красота да лежи безòбразна, безславна и изгубила вид. О, чудо! Каква е тая тайна, която е станала с нас? Как се предадохме на тление? Как се свързахме със смъртта? Наистина, както е писано, това е по заповед на Бога, Който дава упокоение на починалите.

И ныне, Богородичен догматик, глас 6: Кой няма да Те нарече блажена, Пресвета Дево? И кой ли не ще възпее Твоята пречиста Рожба? Защото Единородният Син, възсиял от Отца извън времето, Същият от Тебе, Чиста, произлезе и неизказано Се въплъти; бидейки Бог по естество, Той по естество стана човек заради нас, но не разделян в две лица, а познаван в две неслитни естества; моли Го, Чиста, Всеблажена, за помилването на нашите души.

Вход с кадило. Свете тихий…

Вместо прокимен пеем Алилуя на глас 8. 

            Стих: Блажени ония, които си избрал и приел, Господи. (64:5)

            Стих: Паметта за тях е в род и род. (101:13)

            Сподоби, Господи… Просителна ектения

Стиховни стихири, глас 6:

На мъчениците: Твоят Кръст, Господи, стана за мъчениците непобедимо оръжие, защото макар да съзряха очакващата ги смърт, те предвидиха бъдещия живот и така чрез надеждата си се укрепиха в Тебе. По техните молитви помилвай ни.

За мъртвите. Стих: Техните души ще пребъдват в добро място.

Ти почете с Твоя образ, Спасителю, творението на Своите ръце, като изобрази във веществен вид подобието на разумната природа, на която ме направи причастник, като със самовластието Си, Слове, ме постави да властвам над всичко на земята; затова, Спасителю, упокой рабите Си в земята на живите, в селенията на праведните.

Стих: Блажени, които си избрал и приел, Господи.

За да се отличава достойнството ми от онова на останалите твари, Ти засади в Едем градина, украсена с всякакви растения, направи ме свободен от скръб и грижи, участник в божествения живот, със смесена природа – равен на ангелите, но живеещ на земята; затова, Спасителю, упокой рабите Си в страната на живите, в селенията на праведните.

Слава, глас 6: Начало и състав ми даде Твоята творческа заповед, защото, като пожела да ме съставиш жив от видимо и невидимо естество, Ти създаде тялото ми от земя, а душа ми даде чрез Твоето божествено и животворящо вдъхване. Затова, Господи, упокой рабите Си в страната на живите, в селенията на праведните.

И ныне, глас 6, Богородичен: По молитвите на Родилата Те, Христе, на мъчениците Ти, апостолите, пророците, светителите, преподобните, праведните и всички светии, упокой починалите Твои раби.

Отпустителен тропар, глас 8:

Чрез дълбочината на мъдростта човеколюбно всичко Си устроил, и полезното на всички Си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца, Създателя и наш Бог.

Слава, и ныне: Имаме Те като стена, и пристанище, и молитвеница благоприятна пред Бога, Когото си родила, Богородице безмъжна, на верните спасение.

Сугуба ектения и отпуст.

*** 

Панихида, на която пеем канон за покойниците от преп. Теофан, глас 6:

Песен 1

Ирмос: Когато Израил преминаваше пеша през морето като по суша, виждайки потъващ фараона - своя гонител, извика: „Нека възпеем Бога с победна песен!”.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

В небесните чертози доблестните мъченици непрестанно се молят на Тебе, Христе, за верните, които от земята Си преселил, да се удостоят да получат вечните блага.

Ти, Който Си устроил всичко, създаде мен, човека, като съчетано същество от смирение и величие, затова, Спасителю, упокой душите на Твоите раби.

Слава: Ти ме постави в началото като жител и земеделец на рая, но заради нарушаването на Твоята заповед бях изгонен от него, затова, Спасителю, упокой душите на Твоите раби.

И ныне: Този, Който от ребро някога създаде Ева, нашата прамайка, сега от Пречистата Твоя утроба Се облича в плът и така разруши силата на смъртта, Чиста.

Песен 3

Ирмос: Никой не е свят като Тебе, Господи Боже мой, Който въздигаш силата на Твоите верни, Благий, и ни утвърждаваш върху камъка на Твоето изповедание.

Твоите мъченици се състезаваха законно, Животодателю, и украсени от Тебе с венците на победата, дават вечно избавление на починалите верни.

Най-напред като поучи с много чудеса и знамения мене, заблудения, в последните времена като милостив Ти понизи Себе Си и като ме потърси, намѐри ме и ме спаси.

Слава: Удостой преселилите се от непостоянния, покварен свят към Тебе, Благий, да се веселят радостно във вечните жилища, като ги оправдаеш с вяра и благодат.

И ныне: Няма друга непорочна като Тебе, пречиста Богомайко, защото Ти единствена си заченала в утробата истинския, вечен Бог, Който разруши силата на смъртта.

Малка заупокойна ектения.

Седален, гл. 6:

Наистина всичко е суета, земният живот е сянка и сън; защото напразно се тревожи всеки, роден на земята, както казва Писанието; кога придобием света, тогава в гроба ще се вселим, където заедно са царе и бедняци. Затова, Христе Боже, упокой починалите като Човеколюбец.

Слава, и ныне, Богородичен: Пресвета Богородице, не ме оставяй през живота ми, не ме поверявай на човешко застъпничество, но сама се застъпи и ме помилвай.

Песен 4

Ирмос: „Христос е моята Сила, Бог и Господ!” – така достойно пее светата Църква с разум чист, празнувайки в Господа.

Показвайки знак на най-изобилна мъдрост и щедра доброта в раздаването на даровете, Ти, Владико, причисли хора на мъчениците към ангелите.

Удостой преминалите при Тебе да получат Твоята неизказана слава, Христе, там където е жилището на радващите се и гласът на чистата радост.

Слава: Приеми възпяващите Твоята божествена сила, които  прие от земята, като ги направиш чеда на светлината, очиствайки ги от греховната тъмнина, Многомилостиви.

И ныне: Най-чистата Скиния, всенепорочния Храм, всесветия Кивот, девственото Светилище, Йакововото Украшение – Теб Владиката избра за Себе Си.

Песен 5

Ирмос: Моля Те, Благий, да просветиш с божествената Своя светлина душите на тези, които на ранина Те призовават, Слове Божи, за да Те познаят като истински Бог, призоваващ ги от греховния мрак.

Като свещено всесъжение и първоберки на човешката природа, мъчениците, принесени на прославения Бог, винаги ходатайстват за нашето спасение.

Когато раздаваш даровете, удостой, Господи, с небесно пребиваване и Твоите верни раби, които отминаха от тоя свят, давайки им избавление от греховете.

Слава: Ти, Който единствен по природа Си Животворец и неизследима Бездна на истинската благост, удостой починалите с Твоето царство, Милосърдни, единствени Безсмъртни.

И ныне: Този, Който от Тебе, Владичице, Се роди в света и избавя от вратите на ада, Той е сила и песен, и спасение на погиващите, които с вяра Те прославят.

Песен 6

Ирмос: Като гледам морето на живота да се вълнува от бурите на изкушенията, аз прибягвам към Твоето тихо пристанище и Ти викам: „Изведи от тлението моя живот, Многомилостиви!”.

Прикован на Кръста, Ти събра при Себе Си множество мъченици, подражаващи на Твоето страдание, Благий. Затова Те умоляваме: упокой сега тези, които отминаха при Тебе!

Когато дойдеш с Твоята неизказана слава да съдиш целия свят, благоволи, Избавителю, с радост да Те посрещнат в облаците тези, които Си приел от земята като Свои верни слуги.

Слава: Ти Си Извор на живот, Владико, с божествена смелост извеждаш затворниците към свобода; затова и Твоите раби, дошли при Тебе с вяра, всели в насладата на рая.

И ныне: Върнахме се в земята, нарушавайки Божията света заповед, но благодарение на Тебе, Дево, се възнесохме на небето от земята, отърсвайки се от тлението на смъртта.

Малка заупокойна ектения

Кондак, глас 8: Със светиите упокой, Христе душите на Твоите раби, където няма ни болка, нито печал, ни въздишка, но живот безкраен.

Икос: Само Ти единствен Си безсмъртен, сътворил и създал човека; ние земните от земя сме създадени, и в същата земя ще отидем, както заповяда, когато ме създаваше, и ми каза: понеже земя си, и в земята ще отидеш! – там където и всички човеци ще се върнем, надгробното ридание превръщайки в песен: Алилуя.

Песен 7

Ирмос: Ангелът направи росоносна пещта за благочестивите отроци, но Божието повеление, изгарящо халдеите, накара мъчителя да вика: „Благословен Си, Боже, на нашите отци!”.

Изкупени с Твоята кръв от първото престъпление, мъчениците, опръскани със собствената си кръв, ясно изобразяват Твоето заколение. Благословен Си, Боже на нашите отци!

Ти умъртви освирепялата смърт, Христе, най-животворно Слово, и сега приеми упокоилите се във вярата, които пеят и зоват: благословен Си, Боже на нашите отци!

Слава: Най-божествен Владико, Който душа на мен човека даде чрез божественото вдъхване, удостой за Твоето Царство починалите, за да Ти пеят, Спасе: благословен Си, Боже на нашите отци!

И ныне: Ти си по-горе от всички твари, Непорочна, зачевайки Бога, Който строши портите на смъртта и счупи техните ключалки; затова, Чиста, ние верните, с песни Те славим като Божия Майка.         

Песен 8

Ирмос: От пламъка Ти източи роса за благочестивите и с вода изгори жертвата на праведника, защото Ти вършиш всичко по Своя воля, Боже, и Тебе превъзнасяме във всички векове.

Проявявайки твърдост в подвизите, вие се украсихте с венци на победата, Христови мъченици, страдалци, като казвате: през всички векове Те превъзнасяме, Христе.

Верните, които се разделиха с живота си в благоговение и преминаха към Тебе, Владиката, приеми благосклонно, дарявайки покой като милостив на тези, които през всички векове Те превъзнасят.

Слава: Благоволи сега, всички починали по-рано да се въдворят в земята на кротките, Спасителю, вярващите в Тебе, които по благодат Си оправдал, и които Те превъзнасят през всички векове.

И ныне: Всички Те облажаваме, Всеблажена, родила Бог Слово, Който е наистина благословен по природа и стана плът заради нас; Него превъзнасяме през всички векове.

Песен 9

Ирмос: За човеците е невъзможно да видят Бога, към Когото и ангелските ликове не дръзват да погледнат, но чрез Теб, Всечиста, въплътеното Слово стана видимо за човеците. Като Го величаем заедно с небесните войнства, ние и Тебе облажаваме.

Надеждата укрепи хоровете на мъчениците и пламенно ги вдъхнови към Твоята любов, предвещавайки им истински непоклатим бъдещ покой, какъвто удостой, Благий, да получат и починалите верни.

Благоволи, Христе, починалите с вяра да получат светлото и божествено Твое озарение, като единствен милостив дарувай им упокоение в недрата на Авраам, и ги удостой с вечните блаженства.

Слава: Сам Ти по природа Си благ и милосърден, и желаещ милост и Си бездна от благост, Спасителю, затова тези, които си пренесъл от това място на скръб и смъртна сянка, посели ги там, където сияе Твоята светлина.

И ныне: Знаем Те като свята Скиния, Чиста, и като Кивот и Скрижал на закона и благодатта, защото чрез Тебе се дарява опрощение на оправданите чрез кръвта на Въплътилия Се от Твоята утроба, Всенепорочна.

 *** 

На Утренята, вместо Богъ Господь - Алилуия, глас 8:

            Стих: Блажени, които си избрал и приблизил до Твоите двори, Господи! 

            Стих: Душите им ще обитават на добро място.

            Стих: И паметта за тях е в род и род. (101:13)

Тропари, глас 8:

Чрез дълбочината на мъдростта човеколюбно всичко Си устроил, и полезното на всички Си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца, Създателя и наш Бог.

Слава, и ныне: Имаме Те като стена, и пристанище, и молитвеница благоприятна пред Бога, Когото си родила, Богородице безмъжна, на верните спасение.

Катизма 16.

Седални, глас 6:

На арената мъчениците търпяха доблестно раните, причинявани им от мъчителите, докато хоровете на безплътните им държаха венците на победата. Премъдрите удивиха тирани и царе, потъпквайки Велиар чрез изповядването на Христа. Слава на Тебе, Който ги укрепи, Господи!

Стих: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Като претърпяха страдалчески подвизи и получиха от Тебе победни почести, светиите разрушиха коварствата на баззаконниците и приеха нетленни венци. Чрез тях, Господи, спаси нашите души!

Стих: Викнаха праведните и Господ ги чу и от всички техни скърби ги избави.

Паметта на твоите светии, Господи, се показа като Едемската градина – в нея се радва всяка твар. По техните молитви, подай ни мир и велика милост!

Слава: Настани, Господи, в селенията на избраните и в страната на живите тия, които си приел, като благосклонен Бог, изпълни ги с незалязващата светлина и сподоби ги с Твоите Небесни радости.

И ныне: Наричайки благословена Твоята Майка, Ти доброволно прие страдания; възсиявайки на Кръста пожела да потърсиш Адам и на ангелите рече: „Радвайте се с Мене, защото се намери изгубената драхма!”. Ти, Който всичко мъдро Си устроил, Боже наш, слава Тебе!

Катизма 17 (на две статии)

Преди да се запеят Заупокойните „непорочни“ тропари, свещеникът и дяконът излизат и отиват при тетрапода (панихидната маса). Дяконът кади тетрапода докато се пеят, а накрая и храма.

Заупокойни „непорочни“ тропари, глас 5:

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби. 

Хорът на светиите намери Източника на живота и райската врата. Дано намеря и аз пътя на покаянието, защото съм заблудена овца; призови ме, Спасе, и спаси ме!

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Агнеца Божий проповядвахте и заклани бяхте като агнета, о, светии, и преминахте в неостаряващия и вечносъществуващ живот. Молете Христа усърдно, мъченици, да ни дари с опрощаване на дълговете.

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Всички, които вървяхте по тесния и прискърбен път, в живота взехте игото на кръста и Ме последвахте с вяра, елате да се насладите на почестите и небесните венци, които ви приготвих.

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

В древност Ти от нищо ме създаде и ме почете с Твоя божествен образ, но заради престъпването на заповедите ме върна в пръстта, откъдето бях взет. Води ме отново към Твоето подобие и обнови моята първоначална красота.

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Образ съм на неизказаната Твоята слава, въпреки че нося белезите на прегрешенията. Смили се над Твоето създание, Владико, и ме очисти чрез Твоето добросърдечие. И жадуваното отечество дари ми и ме направи отново жител на рая. 

Благословен Си, Господи, научи ме на Твоите наредби.

Упокой, Боже, Твоите раби и ги засели в рая, където е мястото на светиите, Господи, и където праведниците сияят като светила: починалите Твои раби упокой, като презреш всичките им  съгрешения.

Слава: Трисияйното едно Божество благочестиво да възпеем, викайки: свят Си, Отче безначалний, съ-безначални Сине и божествени Душе! Просвети нас, които с вяра Ти служим, и от вечния огън ни спаси!

И ныне: Радвай се, Чиста, родила Бога по плът за спасението на всички и чрез Която човешкият род намери спасение, чрез Тебе да намерим рая, Богородице, чиста и благословена.

Алилуя, алилуя, алилуя. Слава на Тебе, Боже! (3)

Кратка сугуба ектения за починалите с молитвата: Боже на духовете и на всяка плът…

Втори седални, глас 5:

Упокой, Спасе наш, с праведните Твоите раби, и ги всели в Твоите двори, както е писано, като презреш като благ прегрешенията им, волни и неволни, и всички знайни и незнайни грехове, Човеколюбче.

Слава, и ныне: От Девата Си възсиял за света, Христе Боже, та синове на светлината чрез Нея да ни явиш. Помилвай ни!

Псалом 50. Канон, творение на преп. Теодор Студит (+826 г.), с акростих на троичните и богородичните тропари: Недостойнаго Теодора. Глас 8. Катавасии – ирмосите на канона.

Песен 1

Ирмос: Да извисим песен, люде, към нашия чуден Бог, Който освободи Израиля от робството, като победно запеем и викнем: Теб възпяваме, едничък Господи!

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Като поменаваме днес паметта на мъртвите от века, да се помолим всички на Христа да избави от вечния огън починалите с вяра и надежда за вечен живот.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

С дълбочината на Твоите отсъди, премъдри Христе, Ти определяш края и предела на живота и  смъртта на всеки, затова, Всемилостиви, на съда спаси тези, които са в гробовете във всяка страна.

Ти даваш предел на нашия живот, Господи, затова събудилите се от нощта на този живот яви като синове на невечерния ден: православните свещеници и царе и всички Твои верни люде.

Верните, които вода е покрила, война е пожънала, земетресение е погълнало, убитите от убийци и изгорените от огън, Милостиви, настани в дела на праведните.

Презри всичките ни плътски дългове, Спасителю наш, сторени във всяка възраст от целия човешки род, та да останем неосъдени  пред Твоя съд, когато отговаряме пред Теб, Създателю.

Слава, Троичен: Възпявам трите самоипостасни Лица в едното Естество на Бога: неродения Отец, родения Син и Светия Дух – безначално Царство и власт, едно Божество.

И ныне, Богородичен: Наистина Ти се яви като небе на земята, по-велико от най-високото небе, безмъжна Дево, защото от Теб изгря на света Слънцето, Което господарува с правда.

Песен 2

Ирмос: Вижте, вижте, че Аз Съм вашият Бог, роден преди вековете от Отца, а в последните времена заченат безмъжно от Девата и разрушил греха на праотеца Адам, защото съм Човеколюбец!

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Вижте, вижте, че Аз Съм вашият Бог, Който чрез праведен съд е установил границите на живота, приемайки от тлението в нетление всички починали с надежда за вечно възкресение.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Господи, Който приемаш от четирите краища на земята с вяра починалите - в море или на суша, в реки, извори или езера, или в пропасти, станали храна на зверове, птици и влечуги - всички упокой.

Всичко е в Твоята ръка, Господи, и за всичко Ти промисляш, затова кога дойдеш в Твоето пришествие, за да събереш отново и да възкресиш тези, които вече са се разпаднали на четири елемента, прости им всички грехове, съзнателни и несъзнателни.

О, колко страшно ще бъде Твоето второ пришествие, Господи! Защото ще дойдеш на земята като светкавица и ще възкресиш за съд всички, които Си създал; но тогава тези, които са живели с вяра в Тебе, удостой ги да Те посрещнат и да бъдат с Тебе.

Слава, Троичен: Единице всесъвършена, свръхбожествена и триипостасна, неродени Отче и единородни Сине, Свети Душе, Който изхождаш от Отца и се явяваш чрез Сина, една Същност и Естество, Господство и Царство, спаси всички нас.

И ныне, Богородичен: Неизказано е чудото на Твоето раждане, Майко и Дево! Защото как си родила и пак си останала девица? Как си родила Дете, а въобще не си познала мъж? – Стана така, както знае само Словото Божие, Което Се роди от Мене по нов начин, свръхестествено.

Песен 3

Ирмос: Ти утвърди небесата с Твоята ръка, Слове Божий, и чрез просветлението на Твоето истинско познание укрепи сърцата на нас, които се уповаваме на Тебе.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Преминалите житейския път в славата на благочестието, Боже, удостой да се украсят с венците на правдата и да се наслаждават на вечните блага.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Грабнатите неочаквано, изгорените от мълнии, измръзналите от студ и умрелите от всякакво друго бедствие упокой, Боже, когато подложиш всичко на изпитание с огън.

Христе, удостой тези, които са възпитани в православен живот и са преплавали винаги бурното житейско море, да стигнат в нетленното пристанище на Твоя живот. 

Погълнатите от всякакви морски създания или от небесни птици възкреси чрез Твоите наредби в слава, Христе Боже, в последния ден.

Слава, Троичен: В ума си различавам трите Лица в простотата на Божествената Единица, като едновременно с това не смесвам свойствата им; защото подобно на светкавицата, Тройното Сияние се съзерцава в Единство.

И ныне, Богородичен: Непонятно е Твоето чудо, защото Ти роди без мъж и запази девството си, Чиста, и след раждането. Затова ангелското множество и родът човешки възпяват Те во веки.

Седален, глас 5, под.: Собезначальное Слово:

Като претърпя Кръста и смъртта заради нас, умъртви ада и възкреси мъртвите със Себе Си, упокой отминалите от нас, Спасителю, като човеколюбив Бог, и в деня на Твоето трепетно ​​и страшно пришествие, Животворче, удостой ги с Твоето Царство, бидейки Многомилостив.

Слава, същия. И ныне, Богородичен: Покажи Твоята бърза защита и помощ, и милостта си към рабите си, Чиста, укроти вълните на суетните помисли и вдигни падналата ми душа, Богородице, защото зная, Дево, зная, че можеш всичко, каквото поискаш.

Песен 4

Ирмос: Пророкът богопросветено Те видя как искаш да Се въплътиш от единствената Богородица, сенчестата Планина, о, Слове, и със страх славословеше Твоята сила.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Бащи и предци, деди и прадеди, от първите даже до последните, всички починали в спазване на закона и в добрата вяра помени, Спасителю наш.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Напусналите живота с вяра по планини, пътища и пусти места, както монаси, тъй и миряни, юноши и старци, всели при светиите, Христе.

Преминалите неочаквано от скръб и радост, но променили живота си чрез вярата, пострадали в благоденствие или в лоши дни, всички упокой, Спасителю наш.

Упокой, Христе, Спасителю наш, убитите от меч или бързи коне, загиналите от град, сняг или поройни дъждове, смазани от тухли или засипани с пръст.

Слава, Троичен: Дивно е, че Божеството е и Едно и Три; То изцяло е във всяко Лице, защото Отец, Син и Свети Дух приемат поклонение като Бог Един.

И ныне, Богородичен:  С Твоите молитви, Дево, води като кормчия към спасителните пристанища нас, носените от бурните вълни на греха, Родителко на Господа, като ни избавяш от всички беди.

Песен 5

Ирмос: От зори духът ми копнее за Тебе, Боже, защото светлината на Твоите заповеди дойде чрез Твоето пришествие; освети с тях умовете ни, Владико, и ни води по пътя на живота.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Празнувайки днес паметта на всеки един от починалите от векове в благочестие, Господи, усърдно Ти викаме: упокой всички с Твоите светии!

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Православно вярващите, които Си приел от всеки род - сред царе, управници или монаси, избави, Милостиви, от вечните мъки.

Ти знаеш какво е полезно за всички създадени от Тебе, Господи, но тези, които Си допуснал да умрат неочаквано от внезапни злополуки, избави от всяко наказание, Боже наш.

От вечно обгарящия огън и от безпросветната тъмнина, от скърцането със зъби и от червея, който непрестанно измъчва, и от всяко наказание избави, Спасителю наш, всички умрели във вярата.

Слава, Троичен: Еднопрестолна, безначална, Триипостасна Единице, единна по природа и разделена по Лица, съедини ни в едно желание за Твоите заповеди.

И ныне, Богородичен: Ти се яви по-висока по чест от огневидните серафими, Чиста, раждайки непристъпния за тях Спасител Иисус, Който чрез въплъщението Си обожи състава на земнородните.

Песен 6

Ирмос: Обзет от много грехове, падам пред Твоите милости; приеми ме както пророк Давид, човеколюбиви Господи, и ме спаси.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Началниче на живота, Който чрез страданията Си прекрати болките на смъртта, Боже наш, упокой починалите от века Твои раби.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Със светиите упокой, Господи, тези, които по неизказаните Твои съдби починаха от отвари и отрови или от задавяне с кост.

Когато дойдеш като Съдия и всичко застане голо пред лицето Ти, тогава пощади, Боже, онези, които вярно Ти послужиха.

Когато Твоят архангел затръби с последната тръба, събуждайки всички за възкресението на живота, тогава, Христе, дай покой на Твоите раби.

Боже, удостой онези, които Си приел от всички векове, верните от всеки човешки род, да Те прославят во веки заедно с Твоите служители.

Слава, Троичен: Богоначалие Трисвято и Еднопрестолно - Отец, Син и Дух Светий, Ти Си моят Бог, Който всичко държиш чрез всемогъщата Си сила.

И ныне, Богородичен: Скачай от радост, праотче Йесее, защото от корена ти поникна Цветето на живота, Което спасява света - Христос Бог, роден от Чистата Отроковица.

Кондак, глас 8:

Със светиите упокой, Христе, душите на Твоите раби, където няма ни болка, нито печал, ни въздишка, но живот безкраен.

Икос: Само Ти единствен Си безсмъртен, сътворил и създал човека; ние земните от земя сме създадени, и в същата земя ще отидем, както заповяда, когато ме създаваше, и ми каза: понеже земя си, и в земята ще отидеш! – там където и всички човеци ще се върнем, надгробното ридание превръщайки в песен: Алилуя.

Синаксар: Нашите най-благочестиви отци наредиха в този ден да си спомним всички онези, които някога са починали в правата вяра и с надеждата за възкресение във вечен живот. Владико Христе, присъедини душите на починалите в жилищата на праведните, и се смили над нас като едничък Безсмъртен. Амин.

Песен 7

Ирмос: Ти, Който в началото основа земята и с Твоето слово утвърди небесата, благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Почитайки паметта на от века починалите в истинската вяра, викаме: благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Дай покой, Боже, на благочестивите верни, загинали внезапно, поразени от оръжие желязно, дървено или от камък.

При страшното Твое пришествие, Щедри, постави от дясната си страна с овците всички онези, които приживе православно са Ти служили, Христе, а сега са се преселили при Тебе.

Дай на Твоите раби, Христе, място в събранието на Твоите избраници, за да зоват към Тебе: благословен Си во веки, Господи, Боже на нашите отци.

Ти създаде плътта ни от пръстта на земята, милостиви Спасителю, и чрез Духа я съживи; дай покой, Боже, на тия, които Си приел в непреходния живот.

Слава, Троичен: Нека се възпява Божеството, едно по естество, но тройно по ипостаси - Отец, Син и Свети Дух, три Слънца с единна Светлина.

И ныне, Богородичен: С Давидовите думи Ти пеем в съгласие, Девице, като Те наричаме Божия Планина, защото Словото обитаваше в плът у Тебе, правейки нашето естество богоподобно.

Песен 8

Ирмос: Възхвалявайте Този, Който на светата планина показа славата Си като Господ и в къпината чрез огъня разкри на Мойсей тайната на Приснодевата, като Го превъзнасяте във всички векове.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Разпръснал първо смъртната сянка, Ти изгря от гроба като слънце, Господи на славата; направи синове на възкресението Си всички починали с вяра през всички векове.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

Ти, Който знаеш неясните и съкровените неща, кога дойдеш да откриеш делата на мрака и намеренията на нашите сърца, тогава не изисквай дължимото от всички, починали с вяра.

Когато дойдеш да седнеш на престола и призовеш на съд с тръба цялото човечество от краищата на земята, тогава пощади всички нас, Христе, като Милостив.

Починалите с вяра, умрели внезапно в злополуки със силен вик, блъснати, ударени и стъпкани, опрости, о, Господи на славата, во веки.

Благославяме Отца, Сина и Светия Дух, Господа.

Като Единица по същност Те възпявам; като Троица по Лица Те почитам, Отче, Сине и Пресвети Душе, прославяйки силата на безначалното Ти Царство през всички векове.

И ныне, Богородичен: Ти се яви, Дево Богородице, като запечатан извор на жива вода, защото без да познаеш мъж роди Господа, давайки така на верните да пият от водата на безсмъртието във всички векове.

Пеем Честнейшую Херувим…

Песен 9

Ирмос: Нека с непрестанни песни величаем Предсказания на законоположника Мойсей на планината чрез огъня и къпината и Родения от Приснодевата за спасение на нас, верните.

Припев: Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев.

Там, където Твоите светии живеят в радост, Господи, дай да се радват и всички, които са се упокоили с вяра и надежда.

Припев: Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби.

На загиналите под Божия гняв - поразени с мълнии от небето, погълнати от земята, или удавени в морето, на всички верни дай покой, Христе.

Упокой, Боже, всички мъже и жени, от всяка възраст: стари и млади, деца и новородени, които си приел сред Своите верни.

На умрелите от отровни ухапвания, погълнати от змии, стъпкани от коне, удушени или обесени от съседите си, дай покой на всички, които са Ти се покланяли с вяра.

Споменавайки по име всички починали във вярата от всяко поколение и от всички векове, молим Те - нека при Твоето пришествие неосъдно да застанат пред Тебе.

Слава, Троичен: Единият Бог в Троица нека непрестанно се прославя, защото бидейки една Същност, Отец, Син и Дух сияят с Троична светлина.

И ныне, Богородичен: Твоето раждане е свръхразумно, защото Ти роди Съществуващия преди всичко, неизказано отхрани с мляко Хранителя на целия свят и в ръцете си държеше Този, Който поддържа Вселената - Христа, едничкия ни Изкупител, Всенепорочна.

След 9-та песен: Достойно есть…

Светилен, под.: Небо звездами…:

Като поменаваме всички починали в Христа, да си спомним и за последния Ден, о, верни, и винаги да молим Христа за нас и тях. 

Слава, и ныне, Богородичен: Сладост на ангелите, Радост на скърбящите, Застъпница на християните, Дево Майко Господня, защити ни и ни избави от вечните мъки.

Хвалитни стихири, глас 6, под. Отчаянная…:

Страшен е моментът на смъртта и съдът на Владиката, защото там са приготвени неугасим огън, измъчващ незаспиващ червей, скърцане със зъби, външна тъмнина и вечно осъждане. Затова викаме към Спасителя: „Дарувай покой на тези, които Си избрал от временния живот, заради великата Ти милост.“

Оставете житейските копнежи и дойдете, погледнете с ужас в гробовете, и вижте измамата на света. Къде сега е хубостта на телата, славата и богатствата? Къде е житейската гордост? Наистина, всичко е суета. Затова викаме към Спасителя: „Дарувай покой на тези, които Си избрал от временния живот, заради великата Ти милост.“

Този, който някога седеше на престол, сега се погребва, облеченият в царска порфира сега се облича в тление, защото вече не е на престол, а лежи в гроб. Ето, изчезнаха привилегиите царски! Ето, като сън премина човешкият живот! Затова викаме към Спасителя: „Дарувай покой на тези, които Си избрал от временния живот, заради великата Ти милост.“

Всички отминали с надежда за вечен живот и променили житието си по всякакъв начин, Спасителю, от всеки чин и род, от всяка възраст, мъже, жени и новородени младенци, всели в недрата на Авраам и на покойни места, като Човеколюбец, заради великата Ти милост. 

Слава, глас 2: Както цветето изсъхва и преминава като сън, така се разлага всеки човек. Но отново, при звука на тръбата, всички мъртви ще станат като от земетръс, за да Те посрещнат, Христе Боже. Тогава, Владико, онези, които си взел от нас, настани сред Твоите светии, като презреш съгрешенията им, Добросърдечни.

И ныне, глас 6: Ти Си нашият Бог, Който премъдро сътвори всичко, изпрати ни пророците да ни пророчестват за Твоето пришествие и апостолите да проповядват великите Твои дела. Първите пророчестваха за Твоето пришествие, вторите просветиха с кръщение народите. Чрез тях мъчениците пострадаха, придобиха слава и прилежно се молят на Теб – Владиката, заедно с родилата Те Майка. Упокой, Боже, душите, които си приел, а нас сподоби с Твоето Царство, Ти, Който претърпя Кръст заради мен – осъденият, Избавителю мой и Боже.

Всекидневно славословие – чете се

Просителна ектения

Стиховни стихири, глас 6, под. Всю отложивше:

Имайки непостижимо състрадание към нас и неизчерпаем извор на божествено благоволение, Многомилостиви, дошлите при Тебе, Владико, всели в земята на живите, във възлюбените и желани селения, давайки им вечното наследство, защото Ти проля кръвта Си за всички, Христе, и така изкупи целия свят с цена, която ни даде живот. 

Стих: Блажени, които си избрал и приел, Господи.

Претърпял Си животворно умъртвяване, ставайки Извор на живот, и даде на верните вечна наслада чрез божествената Си добросърдечие, Владико, единствен Всещедър и безгрешен. Сега Те молим за починалите с надежда за възкресение, да им даруваш опрощение на прегрешенията, та от всички да се възпява Твоето име, Христе, и така спасени да славим Твоето човеколюбие.

Стих: Техните души ще пребъдват в добро място.

Тебе молим, Христе, Който господаруваш над живите и мъртвите с богоначална власт. Сам упокой с Твоите избрани верните Си раби, отминали при Тебе, Човеколюбче – еднички Благодетелю, в място прохладно, в светлината на светиите, защото обичаш милостта и спасяваш като Бог тези, които Си създал по Свой образ, единствен Многомилостиви.  

Слава, глас 6: Някога в Едем вкусването от дървото донесе горест за Адам, когато змията отровата избълва, и така смъртта влезе и погълна всички родове човешки. Но дойде Владиката, змията стъпка и дари ни възкресение. Затова да извикаме към Него: пощади, Спасителю, онези, които си приел, и със светиите ги упокой, като Човеколюбец.

И ныне, Богородичен, глас 6: Ти се яви като Чиста Девица, обител, достойна за Бога, защото Ти, Пресвята, прие в себе си и роди безмъжно Бога в две естества, но с една Ипостас. Моли се сега на Своя Единороден и Първороден Син, Който Те запази непорочна и след раждането, да упокои душите на починалите във вярата, в светлината на нетлението и блаженството. 

Благо есть…, Трисветое

Тропар, глас 8: Глубиною мудрости…

Чрез дълбочината на мъдростта всичко Си устроил човеколюбно, и на всички полезното Си дал, единствени Създателю, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха всичкото си упование на Тебе, Твореца и Създателя и нашия Бог.

Слава, и ныне: Имаме Те като стена, и пристанище, и благоприятна молитвеница пред Бога, Когото си родила, Богородице безмъжна, на верните спасение.

Взето с корекции и допълнения оттук